стоях си до прозореца...тази сутрин... и загледах едно семейство...отиваше на разходка...с бебе...а още едно, тихо усещаше това от корема на майката... и за малко, майката се отдели...вероятно, за да мога да попитам мълчаливо мъжа й...докато си допиваше кафето, облегнат на колата... кажи ми...че я обичаш и я наблюдаваш докато отива за последна покупка в магазина.. кажи ми...че точно нея си представяш за твоя жена.. кажи ми...че я харесваш такава...наедряла и с не най-подходящите покупки... кажи ми...че само от мъжко любопитство загледа минаващото младо момиче до теб.. кажи ми...че поставяйки ръце на коремчето й сте спорили на кого ще прилича... ..и че това е единствения спор който водите... кажи ми...че ти е казала колко горда е да е твоя жена... кажи ми...че си чувал хиляди пъти, че те обича...само теб....и детето...ама по друг начин кажи ми...че когато беше булка...дълго гледаше в очите ти, за да види безмълвните обещания...и да даде своите... кажи ми...че тя е измислила романтичното място, на което отивате...сега кажи ми...че много рядко се е гневила...и е била все така красива, както я виждаш.. ...и че после женствеността й ти е искала прошка... кажи ми...че така застинали като в този момент...щастливи...ще останете винаги... кажи ми...че си спомняш всички шепоти от най-интимните ви нощи и ще ги изживеете... ...много пъти... ето...давам ти шанс...ако се качите в колата до 5 минути, значи си ми обещал... качихте се...възможно ли е да сте открили щастието...?

кажи ми...че само от мъжко любопитство загледа минаващото младо момиче до теб.. кажи ми...че поставяйки ръце на коремчето й сте спорили на кого ще прилича... ..и че това е единствения спор който водите... кажи ми...че ти е казала колко горда е да е твоя жена... кажи ми...че си чувал хиляди пъти, че те обича...