- Коледа е, тате...а защо не чувствам нищо?....
- Защото си представяш реалност,която не съществува..забравяш да я наричаш с името "мечта" и спираш да се бориш за нея...
- Да се бия за нея?

Шукри бе името му..изрече го с достойнство, доволен, че го е създал... изпълнени с градските си и делнични предразсъдъци, умът ни регистрира "ахааа, не е от Нашите"...
не очаквахме нищо...бяхме просто щастливи туристи, отседнали на "спе...

стоях си до прозореца...тази сутрин...
и загледах едно семейство...отиваше на разходка...с бебе...а още едно, тихо усещаше това от корема на майката...
и за малко, майката се отдели...вероятно, за да мога да попитам мълчаливо мъжа й......

много...
може да се кипне от трошица (и пак от трошица да умре...)
може да се възпламени от поглед...

ясно е, че са крехки..не могат, не знаят, не осъзнават...ясно е това...защото са крехки...могат само да нараняват...пак заради това, че са крехки...
А ние откъде знаем това ли?...ами то е, защото сме силни...силни сме, защото те са слаб...