- Коледа е, тате...а защо не чувствам нищо?.... - Защото си представяш реалност,която не съществува..забравяш да я наричаш с името "мечта" и спираш да се бориш за нея... - Да се бия за нея? - Не, да я сбъдваш всеки ден...и да я чакаш сбъдната..в сърцето, в душата...нищо не става истина, само защото много го искаш... - Искам всичко! - А ако дойде, можеш ли да го преживееш? Можеш ли например ако преживееш болка,да не я чуваш като напомня за себе си така, както раковината пази шума на морето... -Мога!... - Не можеш...имаш само желание...а това измамливо желание те разпъва и ти дава измамното усещане, че си по-голям от реалното място,което заемаш... - Но аз искам всичко!... - Искай го, но за да бъдеш щастлив, трябва да го получиш по правилния начин...а правилният начин боли...нарича се - "добро" - А как се разпознава?... - Не идва в бяло...няма ефирна рокля..често е разранено...от дълго будуване, от неблагодарност, от отхвърляне, от не-вяра...но се настанява в сърцето така, както нищо друго.. - И какво от това?...като не се вижда, за какво ми е?... - Вижда се...ама само в един очи...в тези на любимия човек..и е вълнуваща среща...защото се срещаш със самия себе си, там... - А ако сгреша? - Ще ти простят...ако те обичат...ако не ти простят...тръгни си и си прости сам...само прошката ще те откаже от неистовото желание за различно минало и ще виждаш само напред... - А какво има напред?... - Много въпроси и всички отговори... - Хайде да останем до сутринта, за да ми ги кажеш... - Не,сине, ще заспим...животът ще стори останалото...

Прекрасно