Провокацията дойде лесно..зимните преспи провокираха в мен и мъжът ми някаква тиха ярост срещу обикновеното природно явление Сняг..не за друго..Разминаването беше трудно..След като в малката и тясна пътека, избродирана от стъпките на миналите преди мен граждани, отстъпих мястото на трима кавалера, се замислих за кавалерството..Спомних си соц-а...В градският транспорт възмутена гражданка повдига въпросът.."Ама не останаха ли кавалери тук?"..на което невъзмутимият Другар отговаряше "Всички сме кавалери, места не останаха"...Така де, кой ще ти Оцени жеста в това заснежено време, когато жените са загърнати така, че нищо не може като хората да видиш...
И топло прегърнали думите си, говорихме с мъжа ми, като някъде между виното и вкусната храна се прокрадна неговият въпрос...А представяш ли какво би било, ако българите бяхме на Титаник?...След което "видяхме" следното:...

Гигантът на корабостроителнта индустрия пореше вълните...с всички, закупили си билет...Петрови си бяха купили заради Иванови, за да им покажат, че не са балъци..а пък закъде пътуват е второстепенен въпрос; Големанов си беше закупил билет, за да види какво пък са толкова Харланд и Улф, да строят кораби, след като той беше собственик на рибарска лодка, но която все ще дойде време да поправи дъното...; Пъстроокова беше изтеглила кредит, за да направи гърди и да се срещне с отвъдокеанския си обожател, който в кърпа й беше вързан след онази еро-сесия в нет-а; Ориндж-Каунтови имаха много дрехи за разхождане, от които българските туземци нищо не отбираха; Гастербайтови най- накрая търсеха чуждоземен работодател, на който да внушат, че разбират повече от него...всеки със своята си мисия...
Луксът на лайнера беше задължителен...пари са давани тука...всичко до дупка трябва да се използва..Това, че екипажът имаше повече обноски от бордовите нашественици..си беше негова работа...Няма да се дадат..Корабът беше само построен в чужбина...от тук натам си беше под български флаг..Захранването с вода си ставаше не по измисления прост начин, а направо с водоносната тръба през кърмата...пречила била...глупости, нали е неръждавейка..Хранителните продукти бяха складирани направо в общите помещения...толкоз място да се прахоса за преминаване, беше пълна разсипия...Куфарите се хвърляха направо през палубата...Правилата бяха измислени, за да се нарушават...
Дрескода също бе разчупен...вместо скучните смокинги представителите на по-отраканата класа се беше издокарала с удобни и немачкаеми чудеса на текстилната промишленост..За да прекара едно незабравимо пътуване..

-Гледай, бе дарлинг....изкикоти се Господинова, - тук Леонардо ди Каприо целуваше онази...как й беше името, бе...а ти мен, кога ще ме врътнеш така...
- Мани го тоя педераст...възмути се Господинов, ...нема си работа, ше се прави на аристократ..Вместо да го метнат оня богатия, тръгнали ветровете да гонят...
Пъстроокова тъкмо се беше зачела на палубата в последните новини от България..."Средната класа затъва, профилът на средностатическия задлъжнял мъж e мъж между 40 и 50 г., от трите големи града на България, който е изтеглил кредит, който впоследствие не е могъл да изплати..." Пъстроокова въздъхна...добре че заряза онзи дебил, който не си беше направил сметката да й угажда на капризите с кредит...че тя откъде да знае, че щастието им така бързо ще приключи...разорен бил...ама моля моля..тя няма да плаща негови задължения...Затова новата авантюра обещаваше безоблачност...ееее, и Мерилин Монро не е вярвала, че за нея всички ще говорят....ама само да пристигне тази морска талига до Ню Йорк и да се хвърли в прегръдките на любимия..то не може все накриво да й върви животът...
От някъде се чуваше "Тяло, пречиш ми" на Лияна...това, че са в открито море не означава че не са в крак с последните поп-фолк фурии...

Вечерната дрямка хвърляше булото си върху мокрите палуби...Излъсканите до блясък перила започваха да се засоляват...и заскрежават..В задимените заведения се лееше алкохол, защото предимствата на all inclusive направо ревяха да бъдат усвоени и се пиеше до дупка...пиянски разкрачи отмерваха дължината на палубата, докато подпийнали пасажери се изпращаха до каютите, за да си дадат отговор на извечния спиртен въпрос - кой кого уважава повече..Когато...

 - "Ляво на борд, машини пълен назад!". ...се чу викът на първия офицер от мостика...
- Ти на кой ще викаш ляво бе, селянин...се прозина тънкото гласче на г-н Гейов, който разхождаше перчема си...ний за равноправие се борихме..в Пазарджик парад направихме, тук ще ме обижда селянинът... 

Настаналата суматоха предвещаваше неуправляемост. Цялата палуба се изпразни и хукна към каютите, за да спасят изпопадали изгладените дрехи и утре да се появат с целия си блясък на капитанската вечеря. Съборените пасажери в коридорите се чудиха кой си прави мамба и спира осветлението, та й такива ремонти ли ще правят сега, за да им смуущават спокойствието като клатят кораба. Няколко натруфени госпожици изписукаха, защото не особено галантни господа вече се разхождаха по краката им.Никой не вярваше, че има нещо, заради което може да настане паника. То нали други кораби потъват, с нещастници и неудачници, няма да се случи нещо на този, отбрал каймака на обществото.

Новината обаче, бързо са разпространи..удар в айсберг.
- К`ъв айсберг бе, това е салата...умозаключи Пъстроокова..
- Айсбергите са огромни ледени късове, които имат подходяща природна среда на север, не може да има такива тук...изпелтечи видимо уплашен професор Всезнайков...
Паниката започна да настъпва във всички краища на кораба..носеше се като невидим Страх, който обземаше пасажерите и всяка надежда за шега и майтап започна да отпада. И като всяка кризисна ситуация и тази чакаше своето разрешаване..кой както може..Кризисният щаб се беше събрал в капитанската каюта...обсъждаха откъде да вземат спасителни лодки, тъй като повечето бяха разпродадени "на черно" далеч преди тръгването на рейс на лайнера. Така де, кога ще ти падне такава далавера, а и кой ще разбере че под платнищата няма по пет лодки, а само по една, като се виждаше само дъното.
- Пиши, че сме в пълна готовност и правим всичко, за да запазим знамето вън от водата - нареди капитанът на радистът. Пиши да знаят, че се борим тук.Щот` иначе всички премии ще ги вземат ония от кулата, дето са получили сигнала ни.
Радистът изчезна в тъмното. Естествено, че щеше да напише, че капитанът плаче в каютата си, а на плещите на самия него, радистът е попаднало направо управлението на кораба. Кой ще разбере и без това никой няма да оцелее.

Механиците правеха изчисления. Четири отделения ако се наводнят, на кораба нищо няма да му стане. Лошото беше, че айсбергът беше разцепил пет. Освен това, някои пасажери вече бяха отворили херметичните врати и на останалите отделения, за да видят какво става и защо пише "Не отваряй!" и вече се снимаха на фона на прииждащата вода. Така че, водата бързо настъпваше към всички отделения.

Първа класа опаковаше багажа си. Чудеха се хората дали са подгряващи седалките на спасителните лодки и дали ще има стюард на борда.Г-жа Гиздуранова поправяше последните щрихи на пинчера Наполеон, защото бурния вятър щеше да отнеме красотата на пърхащата козина.Г-н Самодоволников търсеше връзка с рецепцията, за да вдигне скандал защо няма ток и маншонът му не е изгладен добре. Но повечето просто чакаха някой да ги покани на спасителните лодки и да ги настани. Така си и останаха, в очакването. Но аристократ така мре. Гордо седнал!

Пълна суматоха наставаше в по-общите помещения. Тези по-назад дърпаха тези от по-напред, за да не могат да прекрачат отделенията...няма начин ако на един му е зле, на друг да му е добре...Достигналите спасителните лодки се чудиха кой ще се прецака, за да ги спусне, защото си е доста работа и си разнообразяваха като пишеха със спрейове "само Левски"..Оркестър "Ромски перли" , разположен на палубата, поддържаше духа жив с по-лежерни парчета, като за потъване...Доста от блокираните по контролните изходи навестяваха отворените каюти, за да видят, да не е останало нещо  за прибиране. Пиянска компания правеше сметка ако тия 46 тона отидат за скрап, каква пара ще падне...

Блъсканицата правеше невъзможно предвижването на пасажерите...някъде в дъното се търгуваха спасителни жилетки, ама пазар нямаше, защото никой не беше сигурен, че ще му трябват... Плановете за евакуация никой не четеше...те ще му кажат откъде да се измъкне...същата стойност имаха и мегафонните предупреждения...на "Моля насочете се към изход 5" се отвръщаше веднага с "Ти ли ще ми кажеш, бе отворко"...
Малкото достъпни спасителни лодки все още седяха на палубата...до тях се размятаха ожесточени юмруци и никой не можеше да се качи. Изказваха се и съмнения, че не е ясно и накъде да се тръгне, затова няма смисъл...тук поне ще ги открият като герои...

Тъжна беше тази равносметка...две лодки спасени и то от екипажа..не бяха убедили никой, че е редно да напуснат лайнера по правила...Размятаните наръчници за действие в кризисна ситуация бяха разкъсани от развилнялата се тълпа. Много повече вървеше слънчогледовото семе, което се люпеше до идването на помощ "отвън"...

Светлините постепенно изгасваха...една извадка от един цял народ си отиваше така, както беше и живял...


P.S./б.а./ добре осъзнавам, че това е хипертрофирана и измислена ситуация...Но отвращението ми от някои прояви на народа ни през последните "кризисни" години провокираха мисленето ми в тази насока...
Дълбок поклон пред хилядите жертви на истинския Титаник...Много сълзи ми препречваха гледането на всякакви материали и филми за трагедията...Като ужас ще остане в мен споменът за художествено интерпретираният филм "Титаник", в който майките обясняваха на децата си, че за татковците ще има други лодки, след като осъзнаваха неизбежността на ситуацията...Сърцето ми се късаше, когато гледах спуснатите решетки пред втора и трета класа, за сметка на спасените от първа...
Тези, истинските титанци...бяха натоварили вързопчето си надежда за да отидат до Новия свят и да поживеят с мечтите си...
а ние...задоволени от предимството на век по-късно..бихме потопили собственото си съществуване пред тържеството на простотията...

http://icqmobilephones.net/ - скачать icq
<a href="http://icqmobilephones.net/">скачать icq на телефон бесплатно</a>