Мъжете обичали Загадката... ловци били и тя, Загадката, се криела в дръзките им ловджийски очи.... в онази неприкосновеност на жената, която я правела интересна...дърпала им се и имала свой собствен свят, от който изпращала така оскъдни, но така интригуващи сигнали, че Ловецът непрекъснато търсел...нея... забавлявала се с други в своя си свят и той, Ловецът, отново озверявал, да си я присвои...а тя, на принципа на ластика, все опъвала края...ей така, за разкош...показвала му с всичко, че е възможно да не е единствен и той, загърбил балканския синдром, като упоено куче след нея вървял... Загадка съзирал...такава една възбуждаща, отиваща отвъд пределите на видимото и галеща небцето на предизвикателството.. Така го разказва Фройд; така го преповтори и анализира и човек, в когото вярвам...така виждам и аз...че се случва... но.... неластичната ми природа се забунтува...и аз...сковано затърсих отговорите....и най-вече основния: какво общо има тази игра с Любовта?...онази, даващата и неискащата Любов... отръсканата от заблуди, полуистини и откровени неистини...Любов... една любов..иска да се случи...само това...да живее, да я има, да оцелее...да я раниш, пак да спре да кърви и да я има...да я омажеш, пак да се лъсне до блясък от чувства...Тази Любов би трябвало да стигне и за Ловеца...защото е трофея....сто гори да минеш, по-красива няма да намериш.... но не...Ловецът си търси не чистокръвната...иска си тази Загадка...смеска от кило провинение, половинка оправдание, четвърт наглост и подправки: така се случи, защото ти си виновен;ама защо си мислиш че с теб започва и с теб свършва света;един живот се живее;ами просто така се случи... и Ловецът започва да мисли, че щом говори като с любовен глас, някъде там крие нещо невероятно интересно...някъде там, отвъд очевидната лъжа, отвъд егоизма, отвъд уюта на собствената наслада...се крие нещо друго... Въображението...въображението, че има нещо много тънко, невидимо, но истинско...просто не може да се изкаже с думи...въображението, че може да бъде още по-дразнен, още по-предизвикван, още по-задоволен, още по-възбуден Ловец.... а неластичната ми природа..вижда там...само Нищото...няма нищо друго, освен егоизма, консумацията, неискреността и всичко, което цапа Любовта...там, отвъд това, което всяка една истинска любов иска...обикновено няма нищо...и ако за малко Ловецът реши, да зареже въображението си, ще види...че там...лежат само отломки на всякакви оправдания.... и неластичната ми природа иска...Ловецът да е доволен просто като хване истината...и не се опитва да замаскира и без това зорките си очи с невидими, демонични и призрачни приказки...тях да остави на разказвачите за хилядите възможни сюжети....а за себе си, да приеме, че Загадката е Животът и има достатъчно от него за разнообразно живеене...не е нужно да ограничава периметъра си до хоризонтите на наглед невинните женски приказки... просто защото...без да иска...ще изневери на природата си....