Ееее, тези вече се уляха...ще кажат лаиците...за тях може би е така..те си го нямат този един час в повече..

и ние го нямаме...сгушваме го..между разписанието на градския транспорт сутрин, докато чакаме следващия автобус; между паузите в думите, докато мислим, кое би звучало по-добре; между две задачи в офиса, докато мислиш коя е с приоритет...

и го обгрижваме..в 25-тият час сме сами със себе си...голи, по душа...разговаряме със себе си..отначало по навик - с условности...после съвсем голи...по чувства...Цял час имаме за плач, обвинения, безмълвности...

в този час...ставаме изведнъж такива, каквито винаги сме искали...всички недостатъци изчезват, за да разчистят пътя на светлите мечти...там отговаряме на шефа си така, че мястото му да е ясно - в преизподнята; там ставаме така красиви, че се чудим защо другите не ни забелязват..там, там...

там сме скътали съкровенностите си..които понякога е хубаво да ги имаме само в този - 25-тият час, защото от прекалена красота никоя сбъднатост не се е сбъднала...защото, ако ги видим в действителност, може да не ни се окажат така примамливи, както в онзи...25-ти час, в който сме ги мечтали...

затова...хубаво е да си имаме един час само за нас...и понеже в двадесетте и четири часа в денонощието не може да го наместим този един час...може да си го откраднем...поне за 10 минути...докато не спре автобуса на Орлов мост (има връзка с метространция "Софийски университет"), шефа не ни погледне косо, или топлата вода от душа спре...

но целта ни е постигната...връзката с реалността поне за малко е прекъсната...

Мисля си че... ако го нямаме този 25- ти час сами със себе си, по- добре е да не сме се раждали ...